Днес видях поредния пост във Facebook, който едва ли не хвали нашата образователна система… и нещо не издържа в мене. Реших, че искам да напиша мислите, които съм обсъждал с приятели.
Въпреки, че съм имал късмета да се запозная с много кадърни и готини учителки, далеч не всички са такива.
Освен това, дори и в елитните училища, където се предполага, че след тежък прием ще има подбор на учениците, с което да се вдигне средата, далеч не всички реално са там, за да учат.
В образованието е въпрос на голям късмет да попаднеш на съмишленици (т.е. да има други, които се вълнуват от същите неща и това, че си умен, да не е повод за подигравка) и преподаватели, които не ти се сърдят/карат/комплексират, ако задаваш въпроси и искаш да научиш повече.
Да, има ученици, които са извадили този късмет. Но в повечето случаи, по мой опит, нито на родителите, нито на учениците, нито на преподавателите в голямата им част им пука. Най-вече след началния етап на образованието.
В университета нещата стават още по-зле – където по-голямата част нито работят, нито учат, а клюкарството, пиенето на кафе, играенето на карти и люпенето на семки се превръщат в основни занимания и единствена причина да се ходи въобще в университета.
Като цяло образователната ни система е архаична и беше описана добре от един мой частен учител по математика: докато в чуждите системи правят децата еднакво кадърни – както по-умничките, така и по-тъпичките; тука се хващат най-умничките и се развиват. Ако имат късмет, де. А за по-тъпичките…
По тази архаична систма децата нямат никакъв избор. Винаги им се казва какво да правят. Дисциплината над всичко. Тишина! И тъй като на повечето родите им пука само на думи, децата се превръщат в хора, които не знаят какво искат (т.е. отделят ли време да видят как се справят децата с материала? помагат ли им? карат ли ги да учат допълнително? карат ли ги да са любопитни като им говорят за неща, които са интересни, но децата им все още не могат да разберат напълно? разправят ли им интересни неща, които да ги карат да искат да научат повече – за каквото и да било – от коли до научна фантастика?).
Огормен проблем е, че на децата много рядко им се казва за какво учат това или пък това другото. Особено зле е положението в университета, където преподавателят просто сменя 200 слайда на PowerPoint за 40 минути пред 200 човека в аулата и си тръгва.
Още от ранна възраст трябва да им се казва, че има едно сигурно нещо в живота: ако искат да мият чинии или да правят бургери цял живот – да, не трябва да учат. Но ако искат да правят нещо смислено в живота си едно е сигурно: нещата се променят много бързо и те винаги ще трябва да продължават да учат. Така че те са на училище, за да се научат да мислят самостоятелно, да правят избори и най-вече – да намерят най-ефективния за себе си начин да учат нови, непознати неща.
Вместо да зубрят датите на това или онова събитие по исторя… защо да не видят причините, които са довели до него? Имах една отвратителна учителка по история, която само се интересуваше от имена и дати – но не и от смисълна на историята – защо дадени неща са се случили, случвали ли са се преди това, какво можем да направим, какво означава това за нас тук и сега? Дали това и това се случиха, заради нещо, което се е случило преди?
Вместо да се зубри, че в Ямбол преди 20 години е имало такъв-и-такъв завод, защо не се учат децата за смисъла на парите? Какво всъщност са парите? Какво означава “дълг”? Какво става с парите ми, когато ги вкарам в банка? Защо получавам такава и такава лихва като тегля заем и защо получавам такава и такава лихва като вкарвам пари на влог? Защо не се обясняват основните начини по които държавата взема пари – облигации и данъци? Защо им се покаже какво е това макро- и микро-икономика в най-общ план? И след това да се обсъдят неща от истинския живот (като например кризата в Гърция) и всеки да си каже мнението защо според него се е стигнало до там? Какви са теоретичните начини да се излезе от нея? Правилнот нещо ли направи ЕС? Плюсовете и опасностите на хиперинфлацията? Познават ли нещо подобно? Каква е приликата и разликата с кризата в България през 96-97ма?
Да не говорим за преразказването. Това е супер безсмислено за след пети клас. Можеш ли да пишеш? Да. Можеш ли да запомниш пет изречения? Да. Разбираш ли го? Тук децата не се карат да мислят самостоятелно (за по-горните класове важи супер много). Как протичат някои от часовете по литература? Учителката диктува своя анализ, който трябва да бъде запомнен, за да може след това да бъде възпроизведен. Кому е необходимо това? Учениците трябва сами да стигнат до своите изводи. Нали уж трябва да се учим от грешките си? Или пък, да – забравих – да грешиш е грях ако съдиш по поведението на не малка част от преподавателите! И още по-важно: трябва да се научат да защитават мнението си. Ако ще и за всички да е очевидно, че то има грешки – защото това е едно много важно умение в живота.
Системата на гимназията също е прекалено остаряла. Вместо да се карат децата да ровят в библиотеките/интернет и да се учат сами да търсят и пресяват информация, всичко им е дадено на готово. Вместо това имаш няколко странички в учебник, който я е обновен последните 30 години, я не. Да не говорим за плачевното състояние на историята, където често се преподават непълни и грешни неща. А по моите спомени от края на IIта световна до днес има една черна дупка. Което прави децата да бъдат изключително лесно манипулирани от политиците, като им се внушават неистини и от носталгично-настроени роднини, и от хора, които са били ощетени от режми. Например – как, по дяволите! – се е стигнало до там, че в началото на 20ти век водим непрекъснато войни, за да се обединим, а извъднъж Македония е самстоятелна държава, която ни мрази? Не съм против правото им на самоопределяне – а престъпното мълчание за историческите причини, поради които се е стигнало до там.
Има и някакво маниакално желание да се спазват правила. От този до този клас пишем съчинение-разсъждение. После това става интерпретативно. След няколко преобразувания се получава есе. Ама и там има фетиш към формата – трябва задължително, ама задължително – и това е много важно! – да спазваш формата теза-изложение-заключение. Докато в нормалния свят есето е най-свободния начин да напишеш мненито си по даден въпрос – или просто да напишеш какво мислиш.
Има още какво какво да напиша, но като че ли ми свърши енергията 🙂 Ако някой друг път имам желанието и енергията, бих написал какво бих променил – особено в гимназията и университета.