Днес беше последният ми ден до р. Дунав и трябваше да стигна до Добрич. Проблемът беше, че ще имам дълги участъци без близки населени места, от които да мога да заредя
вода и храна.Сутринта се оправям и излизам от хотела. Относително свеж като за седми ден бях решил да започна деня с кратка обиколка на крайдунавския парк. Тук има останки от древна римска крепост… която е крепост само на думи. Останали са само камъните в основата на някогашната постройка.
Паркът е хубав и добре поддържан. Има няколко алеи, фонтани и зеленина. Приятно начало на деня.
След разходката из парка излизам от града. Пътят се движи успоредно на държавната граница с Румъния, и се сменя от равен до лек наклон. За съжаление, в началото няма населени места. При нужда, може да се отбие човек, слизайки от пътя, до някое от селата, но аз не го правя. Имам достатъчно храна и вода.
Интересно, в главата си бях планирал обиколка на половин България като възможност, но вече дупето протестираше още от началото на деня. Сили се намираха да въртя
педалите, но ръцете (и не само) изтръпваха. В последствие разбрах, че това е от разположението на седалката. Като височина я бях разположил правилно, но не и хоризонтално. Жалко, че това го научих доста по-късно, а не преди Дунав Ултра. Ако изпитвате подобно неудобство, изместете седалката напред докато изтръпването в ръцете изчезне. Цялата тежест пада върху седалищните ви части, та там няма спасение на дълги преходи, поради което се налагат и чести почивки. В тази част от пътешествието си мисля, че си бях изградил рутина да спирам на всеки 4-5км
за кратка почивка.
Няма много коли и движение, а вече съм привикнал към красотата на дунавската равнина. Въртенето е монотонно и се радвам на всяко разнообразие. Село Срацимир е дясно от пътя на няколко километра и се прескача, но при необходимост може да се отклоните. По-близо е с. Богорово, но искам да си спестя слизането и качването, та минавам по главния
път и го заобикалям. Пътят е хубав и се върти лесно. Малко след с. Богорово се отдалечаваме от границата с Румъния и почваме да се движим предимно на юг.
Следващата “забележителност” е разклонението за с. Войново, но и него го пропускам, защото искам да стигна по-рано в Добрич, за да мога да си отпочина по-добре. След някой-друг километър има кръстовище към второ-или трето-степенен път.
Най-сетне разнообразие: в страни от пътя има малко летище. Идеално за кратка почивка и снимка:
Този участък се отличава най-вече с монотонно каране без населени места и това, което аз нарекох “вземане на километри”. Първата глътка свеж въздух – и първото населено
място по пътя от Силистра насам – беше с. Средище. Основната забележителност за мен беше селският магазин. Вече денят беше почнал да напредва, поради което се
намазах със слънцезащитен крем, похапнах, напълних провизиите и продължих напред. Отне ми около 3ч (заедно с обиколката на парка в Силистра) да стигна до тук. Не снимах нищо вътре в селото, защото от една страна нямаше нищо за снимане, а от друга – защото имаше хора и не исках да ги снимам без тяхното позволение.
Интересно е да се отбележи, че табелите по пътя си противоречат една на друга. Някои от тях измерват разстоянието от табела до табела, а другите до центъра. Според тази в с. Средище, оставаха ми около 50км до Добрич, тоест около половината трябва да съм изминал до този момент. Днес нямаше големи разминавания с действителността, но на по-следващия ден неточността ставаше осезаема.
Преди следващото населено място има знак, който показва, че вече съм в област Добрич. Не след дълго е с. Коларци. Селото не е впечатляващо с нищо, но се възползвам от него, за да си отдъхна за минута-две.
Любопитно е, че тук се намират интересни дървета, които моето въображение оприличи на тропически. Не знам дали ги заснех, но на поредната почивка на отбивка направих
снимка:
Има няколко села по пътя, но освен, че ги използвам за отдих и да си напълня бидоните с вода друго не съм ги запомнил. Нищо в тях не ми направи достатъчно силно впечатление,
за да го заснема.
Минавам през с. Хитово, покрай Воднярци, Карапелит, Рилци и най-накрая стигам до Добрич.
Според пътеписа, местната забележителност е паметника на Аспарух, но като всичко друго в града, той е доста западнал. Плочките се клатят, тревясали са, въобще не е поддържано.
Не очаквах да е толкова западнал града, все пак тук е центърът на златна Добруджа и има много пари от евро-субсидии и има доста заможни едри земеделци. Би следвало да
плащат някакви данъци, с които градът да не изглежда като изоставен от човешката раса.
Учудващо, но нямаше почти никакви места за спане. Търсих хотел след хотел, препоръчан от пътеводителя като подходящ за човек с колело, но един след друг ме отрязваха.
Въпреки, че пристигнах в града към 15:00ч, отне ми не малко време да си намеря място за спане. Чак на 4тото място успях да си намеря спалня – хотел Добруджа. Уж пак 4 звезден хотел, но нямаше нищо общо с този в Силистра. Все пак моите нужди са скромни – искам да мога да се изкъпя, изпера и да спя.
Познатата рутина – пране, простиране, къпане, търсене на място за вечеря и разходка из центъра на града, този път без колело.
Още съм в потрес, че центърът на Лом изглеждаше много по-добре от този на Добрич. Уж северозапада е западнал, но те си държаха несравнимо повече на градската среда.
Денят беше скучен и без нищо интересно. Вземах километри с колелото. Може би най-разочароващия ден от целия преход.
Към 19-20 се прибрах се в хотела и реших да се излежавам и да позволя на тялото да си почине възможно най-много. Утре ме очакваше последният ден от официалния маршрут
на Дунав Ултра.
Равносметка за деня: 100.14км, 8:00:44ч, 12.5 км/ч средна скорост, 835м общо изкачване.