Последният ден от официалния маршрут на Дунав Ултра. Днес трябва да стигна до морето. Ставам рано, за да карам по-дълго в по-хладно време преди на напече слънцето. Около 8 без 15 съм на колелото и потеглям от центъра на Добрич.
Има два варианта за дена според пътеводителя. Единият завива на изток още на Генерал Тошево, а другият – Кардам. Според описанието на пътя, този през Кардам е в доста лошо състояние, а аз не горя от желание да си развалям настроението със спукани гуми, та още рано сутринта вземам решението да мина по по-дългия, но и по-поддържан път.
Излиза се на околовръстното на Добрич и на кръговото се взема разклона за Кардам, който според знака е на 25км. Днешният ден ще е доста кратък със сравнително малка денивелация.
Тази част на България има едни от най-родолюбивите имена на населени места. Говорейки за което, първото населено място по пътя е Стефан Караджа. Селото е спретнато и центърът
е ремонтиран по европейски проект. Има няколко магазина, от които може да заредите.
Малко след него има отбивка за друго село с епично българско име, Генерал Колево.
За около 2ч стигам до центъра на Генерал Тошево. Зареждам с храна, вода, мажа се със слънцезащитно масло и се наслаждавам на красивия център:
Светло име от българската история, изключително красив български град. Точно до парка има знак за Балчик/Каварна/Люляково, на където съм се насочил и аз.
Пътят е добре поддържан, с ниви от двете страни и без почти никакви коли, за камиони не може и да става дума вече. Самото село Люляково е малко, но има магазин и малко
заградено паркче до местното училище/читалище.
Продължавам напред към с. Преселенци, където се взема левия завой към Спасово/Каварна. Към края на селото продължавате направо към Горица/Спасово.
Горица е доста малко село и става за кратка почивка, но няма нещо за отбелязване в него. След него се подминава разклона за с. Калина и по хубавия път се минава през още две малки села – Великово, Сираково и Сърнино.
Сърнино го запомних само с глутницата кучета, която се опита да ме изяде под безгрижния поглед на стопанката. Единственото, което постигнаха, беше да ме стреснат,
защото ме прихванаха точно на завоя за Спасово, където имаше едно от малките изкачвания, но адреналинът помогна бързо да ги подмина и оставя зад себе си.
Спасово е основен снабдителен пункт, защото близките села бяха малки и нямаше смисъл да спирам там. Към края на селото има магазин и градинка с местните дечица, изкарващи
лятото при баба и дядо. Спирам за обяд и кратка почивка. Остават не повече от 20тина км до Дуранкулак.
Местните дечица се зарибяват и си припомням и аз първите пъти, когато почнах да имам откровен интерес към връстничките си. Някои неща не се променят, макар младежите около мен да не го знаят още. Момиче и момче юноши, при които се развива основното действие, и няколко по-малки деца, които не са много сигурни какво става около тях, но някак инстинктивно са в тяхната орбита и попиват жадно.
Техният живот още е на село, но аз съм на мисия: да се топна в морето. След кратката почивка се качвам отново на колелото и поемам право на изток, към плажа.
Следва село Бежаново. Вижте само колко мъка е имало по тези земи. Преселенци, Сираково, Бежаново… И не са само тук села с такива имена. Пълно е със семейни истории как
цели семейства са бягали, я от Македонско, я от Беломорско. Самото село е съвсем малко и има типичната, натъжаваща гледка на спирка от градски или междуградски транспорт,
която някога е работела, но сега изгнива. След няколкото къщи се излиза от селото и се продължава по живописния път до Захари Стояново. Наистина в този край имат едни от най-патриотичните имена на населени места. Де само повече хора да четяха и помнеха Записите на Захари Стоянов…
Самото село е доста западнало и няма нещо, което да е оставило спомен у мен освен, разбира се, името.
Тук качеството на пътя рязко спада, но гумите на планинското колело не са впечатлени от многобройните кратери по пътя. В този лунен пейзаж се минава по допирателна покрай Стаевци, но аз съм само на няколко минути от заветната цел и въобще не спирам.
Постепенно, в далечината се появява ново селище. Няма какво друго да е, слизам от колелото и правя паметна снимка: първи поглед към Дуранкулак, официалният край на маршрута.
В 13:14 вече съм на заветната табела:
Трудно е да се опишат емоциите в един такъв момент. Знам, че не съм приключил приключението, но все пак това е официалният край на маршрута Дунав Ултра. Успях! Скъсани гуми, повреди по колелото, кучета, лошо време, умора, жажда,
какво ли не, но в крайна сметка аз съм тук!
След като съм готов да продължа, слизам до центъра, където е и паметника на възстаналия селянин. Няма как да не направя още една снимка.
Още предния ден бях запазил място в Драгановата къща, която е малко в края на селото. Настанявам се, оставям тежката раница и се насочвам към плажа. На теория може да се стигне и пеша, но защо да си го причинявам? Имам си колело, ще си го докарам до брега на морето!
Единственият работещ магазин този ден беше самата бензиностанция. Без раница се чувствам като пилот. Такава лекота с колелото не бях усещал от доста време. Набързо стигам до къмпинг Космос. За колело такси няма 🙂 Минава в страни от табелата и съм на плажа! Има козирка, на която мога да оставя Крос-чето и се насочвам към морето.
Никога не съм бил фен на плажуването, намирам го за скучно в сравнение с планината или колоезденето, но така или иначе съм тук, топнах се и си поплувах в морето. За да пътувам по-леко, в раницата нямах нито бански, нито чехли, нито кърпа,
но това не е проблем. Найлоновите панталони за планина съхнат бързо, а краката не болят прекалено много когато се ходи бос.
След като свърших с цопването, намерих пейка наблизо до ресторанта, излегнах се и изчаках да изсъхна, за да мога да карам до къщата за гости.
Реших, че е време за празнуване, та за пръв път може би от началото си позволих да си купя малко алкохол. В къщата за гости имаше хамак, който бях решил да ползвам. Тръгнах от плажа, спрях се не бензиностанцията, напазарувах и се прибрах. След обичайната рутина, излязох на двора в къщата и вечерях.
Прибрах се в стаята още по светло и си легнах да спя.
Равносметка за деня: 75.64км, 5:45:27ч, 13.1 км/ч средна скорост, 367м общо изкачване.