Минаха изборите за парламент от 4ти април 2021г.
Става ми тъжно като гледам колко хора са гласували. Само 40% от имащите право да гласуват. Искаше ми се това да са повече хора. Да, има пандемия с Ковид, но ми се струва, че доста хора притръпнаха и не се стахуват. По-вероятно е ниската активност да бъде поради апатия, което никога не е добър знак.
Очаквах първите две политически сили да си останат на първите две места, а новите играчи да са около 10%. Изненадата за мен беше изместването на БСП и гласът в чужбина за Слави. Изглежда това е най-слабото им представяне – дори спрямо 2009та. Тогава като абсолютен брой в гласове разликата е огромна – 748 147 срещу 476 254 гласа, въпреки че разликата в процентите е по-малка (17.70% 15.02%). В денишните избори Слави събра 562 005 гласа или 17.73%. Иначе казано, по-слаб резултат от предишният най-слаб на БСП.
Трудно е да се каже какво би станало, ако повече хора биха гласували. Гледайки, че ДБ почти не съществува извън София, доста вероятно е да не бяха събрали тези 9.5% (301 705 гласа). Може би щяха да имат резултатите на Синята коалиция, или някъде около 5-7% при една по-висока избирателна активност. Въпреки говоренето против ГЕРБ, което стана доста модерно в някои кръгове, мога да предположа, че пак щяха да имат висок резултат. От моите разговори с различни хора, те се възприемат от привържениците си като алтернатива или на ДПС или на БСП.
Моят извод е, че статуквото си има своята инерция и нещата бавно се променят. Като изключим Слави реално нови играчи няма, но и той е далеч от феномена НДСВ през 2001ва (120 мандата за тези, които не помнят). Татяна Дончева и Мая Манолова са стари играчи. ГЕРБ под една или друга форма са в полезрението от 2005та, БСП е столетница, хората в ДБ са добре познати от 2009та+ (Синята коалиция), макар и да има единици, които са нови лица. ДПС са си в политиката от началото на демокрацията.
Има нещо, което ме притеснява. Гледам как обществото в САЩ е разделено. Даже войнствено разделено. Хората отявлено заявяват от коя партия са и за кого са гласували. Това е тяхно право, но води до следващо нещо – демонизиране на хората, които са гласували различно от теб (т.е. са от различно, враждуващо племе). Всичко, което казват, се пречупва през призмата “за моята партия ли гласуваха”. Това има потенциал да нанесе големи поражения на едно общество. Справка: всички дисутопии на 20ти век: 1984, Animal Farm, Fahrenheit 451, Brave New World.
Виждам наченките на това в България, което ме притеснява. Пълно е в интернет с “аз гласувах за Х”. Вече текат обвинения “защо гласуваш за Y” и т.н. Tова е вредно. Води до разединение. Нека перефразирам притчата за Хан Кубрат: когато не сме заедно, ние сме уязвими. Българите, като народ, сме от една и същата страна на барикадата. Избираме си хора от нас, а не от Марс, да ни представляват в парламента. Тези хора после носят отговорност пред нас – на избирателните урни. Има много неща, които може да се подобрят в този процес, но всички сме заедно в него. Когато някой реши да не упражни правото си на глас не означава, че не е участник. Когато някой не гласува за нашата политическа сила, това не го прави наш враг.
Във всеки случай е интересно. Изглежда има разместване и ще бъде любопитно да се види как ще се нареди тетрисът.