Последната година малко се занемарих.
Правех основен ремонт на апартамента си, поради което няколко месеца ми се наложи да не живея у нас. Въпреки това, през лятото ходих на работа с колело или пеша. За съжаление, започна силна болка в колената, която не отмина – и престанах да въртя педалите.
Поради някаква причина, именно когато се настаних обратно в жилището си, спрях всякакъв вид спорт… И се случи познатият на много хора филм – спрях спорта и увеличих храната. Логичното се случи – качих 7-8кг. Невероятно. Издържах пандемията, но се разплух след нея.
Хора, не подценявайте ремонтите и техният ефект върху вашето здраве!
Е, въпреки всичко продължавам да се самоопределям като спортуващ човек. Въпреки, че последната половин година не съм го правил. За да преодолея това раздвоение на личността, аз гледах доста филми в YouTube за планински преходи.
Някак между другото почнах да следя и невероятния Пламен Петков! Този човек е правил обиколки на България с колело, може да стигне от София до морето за едно денонощие, да направи Витоша 100 все е едно е нищо, както и Ком-Емине с колело за 7 дена. Най-впечатляващото за мен беше как качи връх Купена без да се държи за въже, носейки колелото!
Малко по малко ремонтът приключи, почнах да обзавеждам апартамента наново. Кухня, спалня, коридори, хол, работна.. и когато този януари му се видя края ми падна камък от сърцето. Не осъзнавах целия стрес и с няколко седмици отложих купуването на спалното бельо за новото легло. Е, първото спане от над половин година обратно в моята спалня беше невероятно изживяване. Падна камък от сърцето ми, който дори не знаех, че е там.
Но манията по колоезденето се беше запалила. Предните години бях по тичането като доста евтин и достъпен спорт, но поради моето неправилно тичане и седене на стол по цял ден – съпроводен с контузии. Новопридобитите кила и шкембе не помагат. Дори това, че малкият стадион на НСА беше затворен за ремонт.
Споменът за болките в коляното от миналогодишния сезон колоездене ме притесняваше. На теория това, заедно с плуването, трябва да са най-щадящите спортове за тялото… само дето не мога да стигна с плуване до офиса 🙂
Разбира се, като един интернет-плъх, почнах веднага да душа за причината. Оказа се нещо много тривиално. Като малък не се научих да карам колело много добре, поради което техниката ми не съществува (бордюри, каране без ръце, обръщане и пазене на права линия и тн), стартирането от светофар от спряло положение без бордюр беше проблем. Поради което бях смъкнал седалката. Та.. по-удобното тръгване в градска среда явно беше причината за моята болка.
Нима мога да карам и да не изпитвам болка? Ами какво ще кажат хълмчетата, които трябва да изкачвам в обратна посока към вкъщи? Колелото ми е градско, тежи супер много, а скоростите са по-скоро на теория. Нито мога да карам особено бързо, нито мога да катеря без да ми изкочи сърцето през устата. Инат съм, но все пак… Другите колоездачи въртят педалите супер бързо, което означава, че имат по-ниски предавки от моята.
И тук започна четене, търсене и гледане за каране в града и планинско колело.
Защо планинско? Ами, за разлика от преди 10г, сега знам, че ми се кара и в лек планински терен. Отделно, катеренето на хълмчетата из София е по-приятно ако.. всъщност имаш предавки предназначени именно за изкачване! Пътищата тук не са предназначени за шосейно колело, не и където живея аз.
Крайният резултат е новото ми колело:
От доста време не съм се чувствал толкова ентусиазиран за нещо! Веднага почнах да мисля за записване за Чепан, а даже почнаха да се появяват еретични мисли за нова Витоша 100, но този път с колело! Когато излязох от магазина направо заподскачах като малко дете от радост! Разбира се, веднага то изведох на една кратка разходка из парковете на София.
Почти веднага осъзнах, че не знам как да превключвам скорости на планинско колело, на което отпред има малко и голямо колело 🙂 Е, за първото кръстовище и гравитацията помогна! След няколко километра му хванах цаката, макар и още да правя грешки. Ще мине време преди да стане инстинкт и като видя хълмче да смъкна достатъчно бързо, за да мога да го кача веднага!
На другия ден трябваше да пазарувам и не ми остана време да навъртя 20-30км с колелото, а и дупето ми още не е свикнало с новата седалка. Оказа се, че малкият стадион на НСА е ремонтиран.. но искат 2лв за тренировка, а не приемат плащане с карта. Хм, следващият път ще трябва да си взема монети, нямам търпение да видя какво е да се тича на новата синя настилка!
Както казва един от любимите ми автори, когато неговият отбор спечели – животът е хубав и пълен с щастие!